Научи от другите – КИПЪР

Казвам се Андриани, на 34 години съм и имам дете на име Одисей. Аз съм кипърка, а партньорът ми е от остров Крит, Гърция. Учила съм химия в университета в Патра.

От три години сме в Кипър, а предишните пет години живяхме в Крит, където родих детето си. В Крит работех на случайни места и тъй като нямах предишен опит в областта, която изучавах, не можах да си намеря работа, свързана с предмета ми.

Малко преди да забременея, работих в аптека в продължение на шест месеца при несигурни условия на труд. Поради голямата конкуренция на работното място в крайна сметка бях уволнена, защото не можех да работя по 10-12 часа на ден, както се очакваше от всички. През това време посещавах някои онлайн курсове, за да обогатя автобиографията си. Един ден, след като завърших осемчасовата си работна смяна, помолих работодателя си да напусна аптеката. Това разгневи колегата ми и в резултат на това той убеди работодателя, че не съм достатъчно ценна, и той ме уволни през юли. Забременях през август. След това беше още по-трудно да си намеря работа. Партньорът ми ни подкрепяше финансово, а аз допринасях малко, като произвеждах и продавах козметика от дома си.

След като родих, партньорът ми продължи да работи, но вече беше още по-трудно да издържа и тримата. Посетих родителите си в Кипър и разбрах за работа тук, в Кипър, свързана с моята квалификация. Отидох на интервю, без да мисля много, и получих положителен отговор от работодателя. Ние не искахме да изоставяме живота си в Крит, въпреки предишните трудности, свързани с работата. Но през това време се чувствахме много стресирани: Бях вече на 30 години, без професионален опит и се чувствах несигурна, тъй като нямах никакви възможности за работа. Партньорът ми също работеше на длъжност, която не беше свързана със специалността му. Затова решихме да се опитаме да се преместим в Кипър, въпреки че не ни беше лесно да заминем.

По време на интервюто работодателят ми каза най-общо какви ще бъдат отговорностите ми и каква заплата ще получавам. Когато започнах работа, се оказа, че се занимавам със задачи, различни от тези, за които се бяхме договорили по време на интервюто. Освен това в края на месеца разбрах, че заплатата е много по-малка от договорената. В този момент бях шокирана, защото осъзнах, че сме се преместили в друга държава, за да получим работа, която не отговаря на очакванията ми. Нито по отношение на задачите, нито във финансово отношение. В допълнение към това се сблъсквах с ежедневна ситуация на силен натиск и словесно насилие на работното място. Бях търпелива, защото имах чувството, че, от една страна, вината за това, че се преместихме в Кипър, е моя, а от друга, исках да се науча как да оцелявам в работна среда, тъй като никога преди това не съм имала постоянна работа. В същото време, като майка трябваше да намеря баланс и енергия, за да съчетая работата и майчинството. След пет месеца работа на тази позиция, една сутрин отидох на работа и работодателят започна ми да крещи. Един мой колега просто ми каза да не му обръщам внимание. Другото момиче се разплака. Без да се замислям, реших да подам оставка. Казах си, че няма да допусна още един такъв ден в живота си. Дължа това на себе си и на детето си.

По-късно започнах да си търся нова работа в Кипър. Използвах всичките си връзки. Уведомих всички хора, които познавах, че си търся работа. Всички мои приятели и роднини. Никога досега не съм била толкова упорита в търсенето на работа. Обаждах се и питах за работа в компаниите още преди да са отворили позиции. През предишните години не проявявах такава упоритост при намирането на работа. След известно време успях да получа покана за интервю за работа в една фармацевтична компания. След няколко дни те се свързаха с мен, за да ми предложат работна позиция.

Работя в тази фармацевтична компания от почти три години и чувствам, че съм станала ценен член на екипа и че съм уважавана. Не смятам предишния си професионален опит за травмиращ, а за урок, който ме научи да правя по-осъзнати избори в живота си и да мога да науча детето си на същото в бъдеще. Чувствах се несигурна в уменията си и може би това беше една от причините да не мога да си намеря работа. Но след последния ми опит в тази работа почувствах, че мога да се справя с всички трудности, с които мога да се сблъскам. Осъзнах личната си сила. Детето и партньорът ми ми дадоха упоритост да изисквам повече от себе си и от обкръжението си. Все още чувствам, че се страхувам да предприемам нови стъпки, но поне видях, че мога да го правя. Но усещам, че в бъдеще ще ми е по-лесно да вземам такива решения.