Научи от другите – БЪЛГАРИЯ

Казвам се Росица и живея в малък град в Северна България. Получих професионалната си диплома в Стопанска академия – Свищов, един от най-известните икономически университети в моята страна. По-голямата част от професионалния си живот прекарах в счетоводния отдел на частна търговска компания, базирана в родния ми град. За съжаление, преди 5 години старата ми майка се разболя тежко и се нуждаеше от услугите на придружител. Опитах се да намеря външна помощ, но без успех, така че бях принудена да напусна работата си и да започна да полагам ежедневни грижи за майка си. Съгласно нашето законодателство получавах месечна финансова подкрепа като придружител на лице с трайни увреждания за двугодишния период, в който го правех. Когато майка ми почина, отново се върнах на пазара на труда, но за съжаление предишният ми работодател беше закрил фирмата, така че започнах да търся активно на пазара на труда. В малък град като моя нямаше толкова много възможности за работа за жена на възраст над 50 години, която не е работила през последните две години. Така че трябваше да разширя сферата си на търсене извън моята икономика и бизнес опит.

След повече от година търсене на работа получих предложение от бюрото по труда да стана продавач на билети в Българските държавни железници в съседен град. Първоначално не харесах тази възможност, защото не отговаряше на нивото на образованието и опита ми. Въпреки това реших да опитам, защото обичам да работя с хора и да общувам с тях, а в този момент отчаяно се нуждаех от работа. След няколко месеца работа като продавач на билети в съседния град се освободи свободно място в родния ми град, така че ме преместиха и сега не хабя време за пътуване до работното си място и се чувствам по-удовлетворена.

• Омъжена с едно дете
• Грижи се за член на семейството, който е инвалид;
• Промяна на професията

Когато започнах да си търся нова работа, нямах избор. Реших да не се отказвам и да разширя сферата на търсенето си, като казах на експертите в Бюрото по труда, че бих приела всяка работа, която ми позволява да общувам с много хора, защото това е важно за мен. Когато ми предложиха такава работа, но за човек с по-ниска квалификация, и то в съседен град, първоначално не бях доволна. Но после реших, че няма какво да губя и поне трябва да опитам. Тази гъвкавост наистина ми помогна. Оказа се, че харесвам работата си, но пътуването до работното място ми отнема твърде много време и ме изтощава. Колебаех се дали да кажа на шефа си, че предпочитам да работя на гарата в моя град, но все пак реших да го направя. И това наистина се случи – няколко месеца по-късно – бях преместена и сега работя в моя град.

Парите, които изкарвам ме карат да се чувствам по-уверена и самостоятелна. Научих, че трябва да избягваме да си поставяме някакви ограничения и да можем да сме гъвкави. Гордея се и с това, че реших да говоря открито и да споделя с ръководителя си, че бих предпочела да работя в гарата в моя град. Първоначално се страхувах, че това може да не му хареса, но той не само че не го направи, но и ми помогна.