Научи от другите – ИСЛАНДИЯ

• Страна на произход на разказвача: ИСЛАНДИЯ
• Възраст на разказвача: 46
• Семейно положение на разказвача: Омъжена с 2 деца и 2 доведени деца
• Ниво на образование на разказвача: Парамедик

Казвам се Гуншорюн Хайденрайх и живеех с увреждане, като успоредно с това отглеждах и поддържах две деца със СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и СДВ (Синдром на дефицит на вниманието), а през 2009 г. аз самата бях диагностицирана със СДВХ като възрастен. Работя като фелдшер в старчески дом. Отпаднах от пазара на труда поради болки в гърба, дължащи се на проблеми с опорно-двигателния апарат, през пролетта на 2006 г., тогава бях на 30 години, докато чаках операция, която се състоя през октомври 2007 г.

• Недиагностицираното ми и нелекувано СДВХ създава трудности в образованието и личния живот.
• Трудно домакинство и дом, две деца.
• Чувството на безполезност при получаване на присъдата за инвалидност на 33-годишна възраст след операцията.
• Наднормено тегло след преминаване през различни лечения, медикаменти и рехабилитация във връзка с опорно-двигателния апарат, което ограничава физическата активност и способността за упражнения.

След операцията ми през 2007 г. отидох на традиционна рехабилитация за няколко седмици и след това бях изписанa без никакъв план за проследяване, както и без пълна (75%) оценка на инвалидността, което по същество означаваше, че не е необходимо да работя, но мога да получа пълно обезщетение за инвалидност тогава само на 31 години. Докато чаках операцията, получих временни плащания за инвалидност и рехабилитация.

По време на образованието и обучението си в здравния сектор изпитвах затруднения в ученето, които според мен се дължаха на недиагностициран СДВХ, който беше диагностициран през 2009 г., което ми позволи да се върна в училище и да завърша офис мениджмънт през 2013 г., тъй като смятах, че мечтаната от мен работа в здравеопазването ще бъде твърде голямо физическо предизвикателство.

Винаги обаче съм се чудила как да подобря здравето си и през 2013 г. се записах на курс за рехабилитация на начина на живот, успоредно с работа на непълно работно време (30%) в сектора на услугите. През годините, в които страдах и се възстановявах от болки в гърба, както и се сблъсквах с психическите предизвикателства на безнадеждността и депресията, бях натрупала значително тегло. Като продължение на обучението ми по начин на живот ми беше направена операция за поставяне на байпас, която допълнително ми помогна да отслабна с 40 кг и да подобря начина си на живот, като увелича физическите си способности и активност, намаля лекарствата и преодолея психическите предизвикателства. Сега приемам само хормони и лекарства за СДВХ и много витамини.

Промените в начина на живот и подобреното физическо състояние допълнително ме насърчиха да продължа обучението си по здравни грижи, както и опитът ми да работя в сферата на домашните грижи от 2017 г. Чувствах, че искам да правя именно това, а не да работя в офис. Върнах се в училище през 2018 г., за да завърша образованието си на парамедик, и се дипломирах през 2021 г., като паралелно с това работех почти на пълен работен ден (70%) в здравната служба, където сега заемам пълна длъжност.

Мисля, че трябва да сте наясно, че не можете да бързате, всички малки победи са от значение, поставянето на диагнозата СДВХ и правилното лечение ми помогнаха да изградя устойчивост, както и търпение, подобряването на здравето е дълъг път. Моята лична сила е „това, че никога не се отказвам“, аз съм упорита и издръжлива.

Никога по време на този процес не съм си поставяла конкретна цел, но признавах и се наслаждавах на всяка победа, като например това, че успях да окося тревата, да изкача планината и напоследък да играя голф със съпруга си.

Понякога имам чувството, че съм различен човек от преди, и макар че някои хора се притесняват, че правя твърде много, аз знам границите си и знам, че мога да продължа да се развивам и да поемам все по-предизвикателни задачи всеки ден.