Научи от другите – ИСПАНИЯ

Аз съм 29-годишна млада жена с две деца (момчета) на възраст 4 и 8 години. По онова време, когато разбрах, че съм бременна с първото си дете, учех фармация в Университета в Севиля. Новината не беше приета много добре в семейството ми, тъй като бях много млада и имах обещаваща академична кариера. Продължих да уча известно време, но когато тялото ми не позволяваше, трябваше да прекъсна обучението си и да се върна в Гранада, за да прекарам бременността си в дома на родителите ми. Произхождам от скромно семейство, на трудолюбиви родители, които винаги са се борили да отгледат децата си.

• Отглеждане на деца по време на следване
• Несъгласие със семейството
• Баланс между грижите за децата и работата
• Дискриминация поради липса на компетентност

Аз не можех да завърша висшето си образованието, защото това изискваше много време и пари, а аз трябваше да отглеждам децата си. Ето защо избрах професионално обучение за лаборант и успях да го завърша. Изкарах стажа си в лаборатория в град Гранада, благодарение на това, че семейството ми можеше да се грижи за децата, докато аз учех присъствено. Преподавателят ми в лабораторията беше много доволен от резултатите в работата ми, но не можеха да ме наемат, защото по това време не търсеха никого.

Затова започнах да си търся работа в други лаборатории в Гранада. Аз съм самотна майка и трябва да се грижа за децата си, затова търсех работа на непълно работно време, за да ги издържам и да покривам разходите ни.

За съжаление в Гранада няма много предложения за работа и всички лаборатории, на които изпратих автобиографията си, или казаха, че в момента нямат нужда от никого, или не ми дадоха отговор. Голямо предизвикателство е и да си търсиш работа с профил като моя, защото компаниите обикновено не се интересуват от млади майки, така че изпитах на гърба си дискриминацията на работното място. В този период приемах всякаква работа (без да съм регистрирана в социалната служба, което е много разпространена практика в моя град), за да мога да изкарвам някакви пари, с които да издържам семейството си.

Един ден, говорейки с приятел, с когото се запознах по време на стажа си в лабораторията, той ми каза, че там, където работи, имат нужда от човек, който да работи за няколко часа през уикендите. Отидох на интервю за работата и ме наеха. Бяха много малко часове, но беше по-добре от нищо. Работих усърдно и целта ми беше да работя отлично, за да мога да удължа престоя си в компанията, тъй като бях учила именно за това.

След два месеца работа шефът ми каза, че наистина харесва работата ми, и ми предложи договор на непълно работно време от понеделник до петък сутрин.

Вече имам постоянна работа на непълно работно време. Така мога да прекарвам време с децата си и да печеля пари, за да им осигуря живота, който заслужават.

Целият този опит ми показа, че трябва да се бориш, за да постигнеш целите си. Че нещата не са лесни и че никога не трябва да се отказваш. Често е по-добре да започнеш от дъното и с усилия и постоянство да си проправиш път нагоре и да постигнеш целите си. Този процес ми костваше много, защото трябваше да оставя децата си при родителите ми, за да отида на работа, но направих всичко възможно, за да има по-добро бъдеще за нас тримата заедно. Подкрепата на моето семейство ми помогна отчасти да получа тази работа, но също така трябваше да направя много жертви и да намеря сили да издържам на напрегнатия ритъм на живот.