МОЯТА ИСТОРИЯ
Аз съм 27-годишна испанка с 9-годишна дъщеря.
Аз съм с ромски произход (gitana) и затова се омъжих много млада, преди да навърша 17 години. Родих дъщеря си, когато бях на 18 години. През годините, когато бях омъжена за бащата на дъщеря ми, прекъснах образованието си и нямах работа. Тъй като според тогавашния ми съпруг моето задължение като съпруга беше да се грижа за къщата и да се грижа за семейството си.
Преди да се оженя, имах добри оценки в училище и обичах да чета, но вкъщи ми се подиграваха, защото обичах да чета книги.
ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД МЕН
• Малка дъщеря
• Липса на образование и професионален опит
• Липса на ресурси и подкрепа
МОЯТ ПЪТ
Когато бях на 23 години, след 7-годишен брак реших да се разведа, тъй като не можех да понасям ревността на бившия ми съпруг и начина, по който се отнасяше с мен. Когато го направих, цялото семейство ми обърна гръб и бях заплашвана. Но за да живея спокоен живот, се преместих в друг град, където имах приятел, който ми предложи да ми помогне.
В този град успях да продължа напред, както можех, работейки като чистачка (без социалноосигурителна регистрация, както се очакваше) в частни къщи, където бях подложена на дискриминация заради етническата си принадлежност. Чистех сутрин, докато дъщеря ми беше на училище, а следобед ѝ помагах, доколкото можех, с домашните.
След една година стигнах до заключението, че се нуждая от някои промени, ако искам да мога да си позволя нещо повече от малък апартамент с една спалня. Целта ми беше да имам работа на пълен работен ден, на която да получавам социални осигуровки и заплата, която да позволи на дъщеря ми да има по-добър живот.
МОЯТ УСПЕХ
Когато отидох да се регистрирам като търсеща работа, кариерният консултант, който работеше там, ми разказа за фондация, създадена в помощ на испанските роми. Там ми дадоха съвети за вида на финансовите помощи, които имам право да получавам като самотен родител, и какви стъпки да следвам, за да сменя работата си.
Благодарение на тяхната помощ реших да приложа на практика знанията си за готвене (които получих от майка ми, когато пораснах) и получих сертификат за работа с храни. Оттогава започнах работа като помощник в училищна столова, където работя и до днес.
За да мога да съчетавам работата и семейния живот, дъщеря ми ходи на занималня от 7:30 до 9:00 ч. сутринта, а след това в 9:00 ч. отива на училище. След края на занятията тя се храни в училищния стол от 14:00 до 16:00 ч., когато започват извънкласните дейности. От понеделник до четвъртък те приключват в 18:00 ч., но услугата не включва петъците. Там с децата от нейното училище се занимават с различни дейности и тя получава помощ за домашните си.
Финансовата ми независимост подобри качеството ни на живот.